Гулиелмо Маркони
| Гулиелмо Маркони Guglielmo Marconi | |
| италиански инженер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
Рим, Италия |
| Погребан | Санта Кроче, Италия |
| Религия | католицизъм[1] |
| Националност |  Италия |
| Учил в | Болонски университет[2] |
| Техника | |
| Област | Радиотехника |
| Учил при | Аугусто Риги |
| Известен с | развитието на безжичната телеграфия |
| Награди |  Нобелова награда за физика (1909)Член на RSA |
| Подпис |  |
| Гулиелмо Маркони в Общомедия | |
Гулиѐлмо Джова̀ни Марѝя Марко̀ни (на италиански: Guglielmo Giovanni Maria Marconi) е италиански[3][4] радиотехник и изобретател, известен с разработената от него практическа безжична телеграфна система на основата на радиовълни.[5] Тази система получава значително разпространение и нейната еволюция води до развитие на радиото и въобще на всички съвременни системи и методи за радиовръзка. Той споделя Нобеловата награда по физика за 1909 г. с Карл Фердинанд Браун „като признание за техния принос в развитието на безжичната телеграфия“.[6]
Маркони също така е предприемач, бизнесмен и основател на Wireless Telegraph & Signal Company в Обединеното кралство през 1897 г. (която впоследствие става Marconi Company). През 1929 г. Маркони е удостоен със званието маркиз от италианския крал Виктор Емануил III, а през 1931 г. основава Радио Ватикана за папа Пий XI.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 25 април 1874 г. в Болоня. Учи в техническо училище в Ливорно. Основни понятия за електромагнитните вълни получава от италианския физик от Болонския университет Аугусто Риги, който провежда изследвания на работите на Хайнрих Херц. Риги позволява на Маркони да посещава лекции в университета, както и да използва университетската лаборатория и библиотека,[7] но Гулиелмо така и остава без системно образование.
През 1895 г. Маркони започва експерименти за безжично предаване на сигнали и работи по този проблем през целия си живот. Той добавя морзов телеграфен ключ към предавателната част на искровия осцилатор на Херц, заземява осцилатора, а другия извод свързва високо над земята с плоча, с което създава първообраз на антената. Успява да предаде сигнал на 2,5 km.
През 1896 г. Маркони заминава за Великобритания, където продължава опитите си. С увеличаване размера на антената през 1897 г. реализира предаване и приемане на сигнал на 14,5 km. След този успех в осъществената радиовръзка регистрира Wireless Telegraph & Signal Company („Безжична телеграфна и сигнална компания“), като получава патент за принципа на действие на електрическа връзка без проводник. Като използва групова антена, осъществява връзка с Франция през протока Ламанш на разстояние 45 km.
През 1900 г. Маркони прилага разработката на Карл Фердинанд Браун за нов тип предавател, подобрява качествата на приемника и на следващата година осъществява радиовръзка през Атлантическия океан на разстояние около 3400 km. За този експеримент предавателят е монтиран в Корнуол, Англия, а приемникът – в Сейнт Джонс, Нюфаундланд. През 1901 г. Маркони построява радиостанция в Уелфлит, Масачузетс, откъдето през 1903 г. е предадено поздравително радиосъобщение от президента на САЩ Теодор Рузвелт до краля на Англия Едуард VII.
По-късно Маркони патентова:
- насочена антена (1905 г.);
- сихронизирана искрова система за генериране на радиовълни (1912 г.);
- рамкова антена (1913 г.) и др.
През 1905 г. Маркони открива първата трансатлантическа радиосвързочна служба.
През 1921 г. Маркони започва изследвания в областта на късовълновата телеграфия и през 1927 г. компанията му създава международна мрежа от търговски късовълнови телеграфни линии.
По време на Първата световна война Маркони работи за радиослужбите на Италия.
Маркони умира в Рим на 20 юли 1937 г. В негова чест всички радиостанции в света преустановяват предаванията си за 2 минути.
Нобелов лауреат
[редактиране | редактиране на кода]През 1909 г. Маркони и германският физик Карл Фердинанд Браун получават Нобелова награда за физика с обосновката „за техния принос в развитието на безжичната телеграфия“.
Политическа дейност и признание
[редактиране | редактиране на кода]През 1923 г. Маркони става член на фашистката партия на Мусолини и е издигнат за председател на Италианската академия на науките, както и за член на Големия фашистки съвет. През 1929 г. крал Виктор Емануил III го удостоява с титлата маркиз.
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]През 1905 г. Маркони се жени за дъщеря на ирландския барон О'Браън, от която има 3 дъщери и син. По-късно се развежда. Маркони сключва втори брак през 1927 г., от който има дъщеря.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ 100 EMINENTES CIENTÍFICOS CRISTIANOS QUE CAMBIARON EL MUNDO
- ↑ Guglielmo Marconi Biography // 2 април 2014 г. Посетен на 9 януари 2019 г.
- ↑ Guglielmo Marconi | Italian physicist // 2023-04-21.
- ↑ Guglielmo Marconi // 2023-03-27.
- ↑ Guglielmo Marconi – The father of long distance radio communication – An engineer's tribute // 25th European Microwave Conference, 1995. 1995. DOI:10.1109/EUMA.1995.337090. с. 879.
- ↑ Guglielmo Marconi: The Nobel Prize in Physics // 1909.
- ↑ Guglielmo Marconi // Посетен на 10 June 2016.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Нобелови лауреати“, еднотомна енциклопедия, Издава Българска енциклопедия – БАН, Фондация „Отворено общество“, София, 1994, ISBN 954-8104-03-2, ISBN 954-520-030-8
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]
|
| |||||||||||||||||||||||
