Бъд Пауъл
| Бъд Пауъл | |
| американски пианист | |
.jpg) 1953 г. | |
| Роден |
27 септември 1924 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Етнос | афроамериканци |
| Музикална кариера | |
| Стил | джаз |
| Инструменти | пиано |
| Активност | 1944 – 1965 |
| Лейбъл | „Блу Ноут“, ESP-Disk, Roost Records |
| Участник в | Bud Powell Trio |
| Уебсайт | |
| Бъд Пауъл в Общомедия | |
Бъд Пауъл (на английски: Bud Powell) е американски джаз пианист, роден и отрасъл в Харлем, квартал на Ню Йорк.[1]
Силно е повлияен от Телониъс Монк, негов близък приятел, и Арт Тейтъм. Наред с Чарли Паркър и Дизи Гилеспи, Пауъл има ключов принос към развитието на стила бибоп, а виртуозността му като пианист кара мнозина да го наричат „Пиано версията на Чарли Паркър“.
Рожденото му име е Ърл Рудолф Пауъл. Баща му също е пианист и наема учител, който да обучава Бъд на класическо пиано. Тогава той е още на 5 години.[2] За първи път изпълнява пред публика на парти на жилищни наематели (т.нар. рент парти), където имитира стила на свирене на Фетс Уолър. Първата джаз композиция, която усъвършенства, е „Carolina Shout“ на Джеймс Пи Джонсън.
По-големият брат на Бъд, Уилям, свири на тромпет, и преди да стане на 15, Бъд вече свири в неговата група.[3] По това време младият Пауъл е вече запознат с Арт Тейтъм, заричайки се да постигне неговата смайващо виртуозна техника. По-малкият брат на Бъд, Ричи, и неговият приятел Елмо Хоуп, също имат бележит път като пианисти.
Макар че е непълнолетен, пред Бъд скоро се излага вълнуващата музикална атмосфера в „Ъптаун Хаус“, нощно заведение близо до личното му жилище. Това е мястото, където всяка нощ се разгласят първообразите на модернизма, както и мястото, където Чарли Паркър за пръв път се появява, когато няма ангажимент към никоя група и пребивава за кратко в Ню Йорк. Телониъс Монк има известна обвързаност там, но когато той и Пауъл се срещат (около 1942 г.), по-възрастният пианист въвежда Пауъл в кръга бибоп музиканти, който се сформира в Минтънс Плейхаус. Монк е резидентен там и представя Пауъл като свое протеже. Общата симпатия прераства до момент, в който Монк е най-близкият ментор на Пауъл и му посвещава композицията „In Walked Bud“.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Bud Powell, Influential Jazz Pianist, Dies at 41; With Parker and Gillespie, He Led 1940 Bebop Revolt Known for Use of Percussive and Delicate Passages // August 2, 1966. Посетен на October 4, 2021.
- ↑ Perkins, Bob. The Demons of Bud Powell // Посетен на 2017-04-22.
- ↑ Dicaire, David. Jazz Musicians, 1945 to the Present. McFarland, 27 January 2015. ISBN 978-0-7864-8557-4. с. 51–. Посетен на 29 March 2019.
|
