Балхаш
| Балхаш Балқаш Көлі | |
| — солено, безотточно — | |
 Спътникова снимка на езерото Балхаш | |
  Местоположение в Казахстан | |
| Местоположение | Казахстан |
|---|---|
| Координати | |
| Притоци | Или, Каратал, Аягуз, Лепси |
| Дължина | 605 km |
| Ширина | от 9 до 74 km |
| Площ | 17 – 22 хил.km2[1] |
| Дълбочина | 5,8 m (средна) 26,5 m (максимална) |
| Воден обем | 1123[1] |
| Надм. височина | 341 m |
| Водосб. басейн | 501 000 km2[1] |
| Острови | Басарал, Тасарал |
| Балхаш в Общомедия | |
Балха́ш (на казахски: Балқаш Көлі) е безотточно полусолено езеро в югоизточната част на Казахстан, второто по големина солено езеро в света (след Каспийско море) и 14-ото по площ. Уникалността на езерото е в това, че то е разделено чрез тесен проток на две части с различни химични характеристики на водата – в западната част тя е сладка, докато в източната е солена.[2] Източната част е около 1,7 пъти по-дълбока от западната. Най-големият град, разположен на брега на езерото, също се нарича Балхаш.
Езерото административно попада в три области на Казахстан: Алматинска, Жамбълска и Карагандинска област. Макар размерът на езерото временно да нараства, има опасения, че то става все по-плитко, поради опустиняване на региона и промишлена дейност.
Историческа справка
[редактиране | редактиране на кода]Първите историко-географски сведения за езерото се появяват при китайците, които имат контакт със Средна Азия. През 607 г. са съставени карти на 44-те държави, които съществуват по това време в Средна Азия, но никоя от тях не се запазва до днес. От 8 век територията от езерата до Тяншан става известна като Седморечие, където се смесват културите на номадите (тюрки и монголци) с тези на уседналите народи на Средна Азия.[3]
Александър фон Хумболт вярва, че езерото Балхаш е било известно на китайците под името „Си Хай“ („Западно море“). Тюрките и монголците го наричат Ак Денгиз („Бяло море“). Казахите наименуват езерото „Тенгиз“ („море“).[4]
През 18 век „Тенгиз“ се появява на няколко карти: в издадена през 1716 г. карта на шведския офицер Йохан Ренат Густав,[5] както и в „картата на Русия и Велика Татария“, съставена от капитан Филип Йохан фон Страленберг и издадена през 1730 г. в Стокхолм. През 1834 г. астрономът Василий Фьодоров определя точното местоположение на Балхаш и частично заснима бреговете му,[4], а в периода от 1837 до 1843 г. са проведени няколко експедиции в района на езерото, изучени са бреговете му и се провежда пробен риболов, който показва отсъствието на деликатесни есетри и незначителен улов, в сравнение с рибната промишленост на езерото Зайсан. Експедиция от 1851 – 1852 г. изучава дълбочините на езерото и възможността за плаване в него.[6] По времето на китайската династия Цин езерото е северна граница на китайската държава, но през 1864 г. в съответствие с руско-китайско съглашение Балхаш и прилежащите към него територии се прехвърлят на Руската империя.[7] В периода 1850 – 1860 г. Балхаш и река Или са изследвани от казахския учен Чокан Валиханов, който указва сходствата в произхода и историческото образуване на Балхаш и Алакол.[8]
Голям принос за изследването на езерото прави руския географ Лев Семьонович Берг. През 1900 – 1906 г. Туркестанският отдел на Руското географско дружество му поръчва да проведе географо-хидроложко изследване на Аралско море. В хода на експедицията Берг доказва, че Балхаш лежи зад пределите на Арало-Каспийския басейн и че те не са били съединени в миналото. Също така той достига до извода, че Балхаш не пресъхва и водата в него е прясна. Поради бедността на фауната в езерото, той прави извод, че водоемът е по-скоро млад.
География
[редактиране | редактиране на кода]
Географски показатели
[редактиране | редактиране на кода]Езерото е остатък от древното Ханхайско море, някога заемащо цялата Балхаш-Алаколска котловина. Площта му е около 16 хил. km2 (2000 г.),[9] което го прави най-голямото езеро, изцяло разположено на територията на Казахстан. Надморската му височина е около 340 m. Дължината му е 605 km, а ширината му се изменя от 9 до 19 km в източната част до 74 km в западната. Общата дължина на бреговата линия е 2385 km.[10] Западната част е относително плитководна и сладководна, а източната е с по-дълбока и по-солена вода.[11] Дълбочината на пролива, съединяващ двете части, е около 6 m.[2]
 |
|
Брегова линия, острови
[редактиране | редактиране на кода]Западните и северните брегове на Балхаш, до които се спускат разклоненията на Казахската хълмиста земя са високи (20 – 30 m) и скалисти, съставени от палеозойски скали, с ясно изразени следи от древни езерни тераси. Южните брегове от залив Карашаган до делтата на река Или са ниски (1 – 2 m) и песъчливи, периодично наводнявани, обрасли с гъста тръстикова растителност, а на места се срещат хълмове с височина 5 – 10 m.[8] Бреговата линия е разчленена от многобройни заливи. Големите острови са малко, като най-големите са Басарал и Тасарал. Общият брой на островите е 43, като тяхната обща площ е около 66 km2,[12] но с понижението на водното ниво се образуват нови острови, а площта на вече съществуващите се увеличава.[13]
Климат
[редактиране | редактиране на кода]| гр. Балхаш | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Климатограма | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Климатът в района на езерото е пустинен. Средната юлска температура е 24 °C, а средната януарска около -8 °C. Годишната сума на валежите е 131 mm, а относителната влажност на въздуха е 55 – 60%.[14] Средногодишната скорост на вятъра е 4,5 – 4,8 m/s. Над западната част преобладават северните ветрове, а над източната – североизточните. И едните и другите предизвикват постоянно силно вълнение в езерото. Високата лятна температура на въздуха, ниската влажност и силните ветрове способстват за голямото изпарение, което се колебае от 950 mm в прохладни години до 1200 mm в засушливи.[1]
Хидроложки показатели
[редактиране | редактиране на кода]Температурата на водата на повърхността на езерото варира от 0 °C през декември до 28 °C през юли. Езерото замръзва ежегодно и е покрито с лед от ноември до април.[15]
| Дълбочина | Яну | Фев | Мар | Апр | Май | Юни | Юли | Авг | Сеп | Окт | Ное | Дек |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Източна част на езерото | ||||||||||||
| 0 | — | −0.2 | 0.2 | — | 13.9 | 19.0 | 23.4 | 23.2 | 17.2 | 11.4 | — | — |
| 10 | — | 1 | — | — | 10.8 | 16.7 | 21.7 | 22.8 | — | — | — | — |
| 20 (около дъното) |
— | 1.7 | 1.9 | — | 8.9 | 13.7 | 14.6 | 19.7 | 17.1 | 11.5 | — | — |
| Западна част на езерото | ||||||||||||
| 0 | — | 0.0 | 0.8 | 6.7 | 13.3 | 20.5 | 24.7 | 22.7 | 16.6 | 7.8 | 2.0 | — |
| 3 (около дъното) |
— | 0.3 | 2.2 | 6.5 | 13.1 | 19.6 | 24.1 | 22.6 | 16.5 | 7.4 | 2.0 | — |
Най-високо езерно ниво се наблюдава през юни и юли, когато се топят снеговете и ледовете в околните планини. Средногодишната амплитуда на нивото на езерото, в резултат от многогодишните наблюдения съставлява 3,2 m.[1]
Балхаш е полусладководно или полусолено езеро. Химеческият състав на водите му зависи от особеностите на хидрографията на водосборния му басейн. Далече вдаващият се в езерото полуостров Саръесик го разделя на две различни една от друга в хидроложко отношение половини – западна и източна, съединени с тесен (ширина 3,5 km) проток Узънарал. Минерализацията на водата и съдържанието на сол в западните и източните части са много различни, което се обяснява с вливането в западната му част на голямата река Или, внасяща в езерото ежегодно до 73 – 80% от постъпващите в него води (около 23 km³). Водата в западната част е почти прясна (0,74 g/l), по-мътна (прозрачност до 1 m), с жълто-сив цвят. Източната част е солена (5,21 g/l), прозрачна (до 5,5 m), с цвят от син до изумрудено-син. Обща средна минерализация на водата 2,94 g/l. Теченията в езерото са основно ветрови, като в западната част има постоянно кръгово точение.[1]
Флора и фауна
[редактиране | редактиране на кода]На бреговете на езерото растат върби, от Poales: Phragmites australis, Typha angustata, както и няколко вида Scirpus, сред които ендемита Scirpus kasachstanicus. Под водата растат няколко вида от родовете Myriophyllum и Potamogeton. Фитопланктонът, чиято концентрация през 1985 г. достига 1,127 g/l, е представен от многобройни видове водорасли.[16]
Фауната на езерото в миналото е богата, но от началото на 1970-те години биоразнообразието започва да намалява, поради влошаването на качеството на водата. Дотогава бентосът е представен от мекотели, ракообразни и водни насекоми. Зоопланктонът, чиято концентрация през 1985 г. е 1,87 g/l, също е бил обилен, особено в западната част. В езерото има около 20 вида риба, от които 6 са местни (Schizothorax pseudoksaiensis, S. argentatus, Perca schrenkii, Nemachilus strauchi, N. labiatus и Phoxinus poljakowi), а останалите са внесени. Основните промишлени риби са шаран, распер и Sander.[16]
Тръстиката, обилно растяща на южния бряг на езерото, особено около делтата на река Или, е служила за отлично убежище за птиците. Изменението на хидроложкия режим води до деградация на делтата на Или – от 1970 г. насам нейната площ се е смалила от 3046 до 1876 km2, в резултат на което водно-блатните земи са се съкратили. Усвояването на земята, използването на пестициди и прекомерната паша също повлияват отрицателно на биоразнообразието на басейна. В горите на делтата до 20 век живее каспийския тигър, който се храни с дивите свине там. През 1940-те години в долината на Или е аклиматизирана внесената от Канада ондатра.
Балхаш попада в ареала на големия корморан, мраморната патица, колхидския фазан, скалния орел и Egretta.[17]
Населени места и икономика
[редактиране | редактиране на кода]
Населени места
[редактиране | редактиране на кода]Най-големият населен пункт на брега на езерото е град Балхаш (ок. 80 хил. души). Градът е разположен на северния бряг, а неговото градообразуващо предприятие е Балхашкият металургичен комбинат. Голямо находище на мед, открито през 1928 – 1930 г., се разработва в селищата на север от езерото. На западния бряг на езерото, в района на град Приозьорск, са разположени много военни обекти, построени по съветско време. Във военното селище Балхаш-9 между град Балхаш и Приозьорск са разположени радиолокационни станции на системите за предупреждение за ракетно нападение „Дарял-У“, „Днепър“ и „Днестър“. На запад от селището Саръшаган е разположен полигон на противоракетната отбрана, а на юг, в залива Кашкантениз, се е намирал изпитателен полигон за лазерно оръжие Тера-3. Южният бряг на езерото почти не е заселен.
Почивният потенциал на езерото привлича някои туристи. Изградени са няколко пансиона. В рамките на движението за съхранение на езерото се провеждат различни спортни мероприятия.[18][19]
Риболов
[редактиране | редактиране на кода]Въпреки сравнителната бедност на фауната, икономическото значение на Балхаш се базира на риболова и развъждането на риба, което започва през 1930-те години.[2] През 1960-те години вече се добиват 30 хил. тона риба годишно. Уви, през 1990-те години уловът спада до 6,6 тона риба годишно. Намаляването на улова се обяснява с отсъствието на програми по възпроизвеждането на рибните ресурси, както и с широко разпространеното бракониерство.[17]
Енергетика
[редактиране | редактиране на кода]Още от съветско време се правят опити да се реши проблема с енергоснабдяването в югоизточната част на Казахстан: разработен е план за строителство на електроцентрала на брега на Балхаш. През 1979 г. е избрана строителна площадка за строежа на Южноказахстанската ТЕЦ и е основано селището Улкен, но след известно време строителните работи са спрени. През 1997 г. е решено площадката да се използва за построяването на АЕЦ,[20] но протестите на еколозите и местните жители[21] отново спират плана. Така в края на 2008 г. правителството приема решение за строежа на ТЕЦ Балхаш.[22][23]
Корабоплаване
[редактиране | редактиране на кода]По езерото Балхаш и в долното течение на река Или се осъществява редовно корабоплаване. Флотът се използва основно за риболов и превоз на риба, но и за транспорт на минерално-строителни суровини и селскостопанска продукция. Поради недостатъчно финансиране, работите по задълбочаване на езерото чрез изкопаване на дъното са сведени до минимум, което не позволява използването на съдове с голям тонаж в повечето участъци на езерото.
Плаването в езерото е организирано през 1931 г. – в град Балхаш са доставени два парахода и три баржи.[24] Към 2004 г. в басейна на Балхаш и Или се експлоатират 87 съда, от които 7 пасажерски, 14 товарни и 15 буксирни.
Екология
[редактиране | редактиране на кода]
Съществуват сериозни опасения относно екологичната ситуация на езерото, особено що се отнася до възможността от повтаряне на екологичната катастрофа от Аралско море.[17] От 1970 г. започва използването на водите на река Или за запълването на Капчагайското водохранилище, което води до понижаване на притока към Балхаш с 2/3 и понижаване на водното му ниво.[2] Скоростта на понижение на водното ниво е около 15,6 cm на година, което силно превишава темпа на естественото понижение в периода 1908 – 1946 г. (9,2 cm на година).[25] Пресъхването на Балхаш се наблюдава особено добре в по-плитката му западна част. В периода 1979 – 2001 г. малкото солено езеро Алакол, разположено на 8 km южно от Балхаш, на практика изчезва, а южната част на Балхаш губи около 150 km2 водна повърхност през този период.[13] От 16 езерни системи около Балхаш са останали само 5, а процесът на опустиняване вече обхваща около 1/3 от басейна.[26]
Още един фактор, влияещ отрицателно на екологията на басейна са отпадъчните води от Балхашкия металургичен комбинат. В началото на 1990-те години обемът на отпадъците е 280 – 320 хиляди тона на година, като на дъното на езерото има 76 тона мед, 68 тона цинк и 66 тона олово. Вредни вещества постъпват в езерото и чрез утечки от съседното хвостохранилище.[27] Към момента текат работи по значителното намаляване на вредните емисии в езерото.[27] Основните замърсители на Балхаш с тежките метали (мед и цинк), както и нефтените продукти.
Замърсени води постъпват в Балхаш не само от комбината, но и от Китай. На пограничните пунктове е фиксирано силно превишаване на съдържанието на мед и други вещества.[27][28][26]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Балхаш, т. 2, стр. 588
- ↑ а б в г Lake Balkhash // Encyclopedia Britannica.
- ↑ Svatopluk Soucek. A History of Inner Asia. Cambridge University Press, 2000. ISBN 0521657040. с. 369.
- ↑ а б В. Николаев. Прибалхашье. Алма-Ата, Кайнар, 1984. с. 155.
- ↑ Макшеев А. Карта Джунгарии, составленная Шведом Ренатом во время его плена у калмыков с 1716 по 1733 год // vostlit.info.
- ↑ Императорское русское географическое общество. Отделение физической географии // Записки Императорского русскаго географическаго общества по общей географии. – типография В. Безобразова, 1867. – с. 329 – 347.
- ↑ Власть любой ценой: Настоящая история китайца Цзян Цзэминя. Глава 14 // Великая Эпоха (The Epoch Times).
- ↑ а б Казахская ССР: краткая энциклопедия / Гл. ред. Р. Н. Нургалиев. – Алма-Ата: Гл. ред. Казахской советской энциклопедии, 1991. – Т. 2: Природа. Естественные ресурсы. Население. Экономика. Народное благосостояние. – С. 101 – 102. – 31 300 экз. – ISBN 5-89800-002-X.
- ↑ Igor S. Zektser, Lorne G Everett. Groundwater and the Environment: Applications for the Global Community. CRC Press, 2000. ISBN 1566703832. с. 175.
- ↑ Lake Balkhash // Архивиран от оригинала на 2015-06-08. Посетен на 2018-05-01.
- ↑ dic.academic.ru. Выдержки из Большой советской энциклопедии
- ↑ Горкин А.П. Балхаш // География: Современная иллюстрированная энциклопедия.
- ↑ а б Guillaume Le Sourd, Diana Rizzolio. United Nations Environment Programme – Lake Balkhash // UNEP Global Resource Information Database. Архивиран от оригинала на 2011-07-18. Посетен на 2018-05-01.
- ↑ Погода и Климат – климат Балхаша
- ↑ Ice Melts on Lake Balkhash, Kazakhstan
- ↑ а б в International Lake Environment Committee. Lake Balkhash // World Lakes Database. Архивиран от оригинала на 2011-07-16. Посетен на 2018-05-01.
- ↑ а б в Или-Балхаш – Концепция устойчивого развития // UNDP Kazakhstan. Архивиран от оригинала на 2011-07-22. Посетен на 2018-05-01.
- ↑ Стартует юбилейная международная регата „Или-Балхаш 2005“ // Казах.ру. Архивиран от оригинала на 2018-05-02. Посетен на 2018-05-01.
- ↑ Казахское Информагентство. Зарубежные гости в восторге от озера Балхаш: Новости туризма // В ОТПУСК.РУ8.
- ↑ Гульсум Кунелекова. Из века в век // газета „Мегаполис“ № 43 (307).
- ↑ Исследования: АЭС на Балхаше // COMCON-2 Eurasia. Архивиран от оригинала на 2011-07-22. Посетен на 2018-05-01.
- ↑ Лариса Штоппель. И ГЭС, и ТЭС, и на дуде игрец // «Экспресс К» № 213 (16599). Архивиран от оригинала на 2011-07-22. Посетен на 2018-05-01.
- ↑ Проект „Строительство Балхашской ТЭС“ // АО „САМРУК-ЭНЕРГО“ – АО „Балхашская ТЭС“.
- ↑ М. Орыспаева. История города Балхаш // Балхаш ТВ. Архивиран от оригинала на 2014-12-17. Посетен на 2018-05-01.
- ↑ Водные ресурсы Казахстана в новом тысячелетии // UNDP Kazakhstan. Архивиран от оригинала на 2007-03-06. Посетен на 2018-05-01.
- ↑ а б Наталья Боровая. Спасти уникальное озеро. Стремительно мелеет казахстанский Балхаш // «Экспресс К», №186 (15844). Архивиран от оригинала на 2011-07-18. Посетен на 2018-05-01.
- ↑ а б в Основная проблема озера Балхаш – плохое качество воды – А.Самакова // zakon.kz. Архивиран от оригинала на 2011-07-22. Посетен на 2018-05-01.
- ↑ Арал номер два. Как Китай превращает Казахстан в пустыню